Днес, 19 февруари 2026 г., се навършват 153 години от обесването на Васил Левски
На 19 февруари България се прекланя пред най-чистата и жертвоготовна фигура в своята нова история – Васил Левски, наричан още Дякона и Апостола на свободата.
Роден през 1837 г. в Карлово като Васил Иванов Кунчев, той избира пътя на революционера вместо спокойния живот на свещеник или учител. След като се замонашва под името Игнатий и след кратък престой в Хилендарския манастир, Левски напуска расото и се посвещава изцяло на идеята за освобождение на България.
Неговото велико дело може да се синтезира в няколко ключови постижения:
- Създава Вътрешната революционна организация (ВРО) – първата истинска мрежа от революционни комитети в българските земи, която обхваща десетки градове и села.
- Разработва демократичен устав и визия за бъдеща република – „чиста и свята република“, основана на равенство, братство и народно управление, без разлика по вяра и народност.
- Поставя България преди всичко – настоява борбата да се води отвътре, от самите българи, а не да се чака помощ отвън. Отхвърля идеята за прибързано въстание без сериозна подготовка.
- Обикаля страната пеша, с риск за живота си, за да организира, вдъхновява и събира хора – истински „апостол“, който носи идеята за свобода от град на град.
- Остава верен на принципите си до края – дори в съда и пред бесилото не предава никого и не моли за милост. Последните му думи са емблематични: „Каквото съм правил – в полза народу е“.
Левски е обесен едва на 35 години в покрайнините на София (днес там е паметникът му). Смъртта му не слага край на делото му – напротив, тя го обезсмъртява. Той става морален еталон, символ на чистотата в борбата и на идеята, че свободата струва жертва, но не и компромис с принципите.
153 години по-късно думите му продължават да звучат актуално:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“
Прекланяме се пред паметта му. Почивай в мир, Апостоле. Делото ти живее.
Картина: Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952
