Политическите репресии след 1944 г. оставят дълбок отпечатък върху българското общество и съдбата на хиляди хора. Народният съд се откроява като повратен момент с тежки последици за държавния, обществения и интелектуалния елит. Паметта за тези събития е част от отговорността към миналото и бъдещето.
На 1 февруари си спомняме и отдаваме почит на хилядите българи, загубили живота си или свободата си в годините на комунистическия режим. Те са били подлагани на репресии, изпращани в лагери и затвори, лишавани от основни човешки права заради своите убеждения. Паметта за тези събития е важна не само като израз на уважение към пострадалите, но и като напомняне към всички нас, че свободата, достойнството и човешките права не са даденост. Познаването и осмислянето на миналото е необходимо условие, за да изграждаме по-справедливо, демократично и отговорно общество.
Народният съд, създаден след 9 септември 1944 г., остава едно от най-противоречивите и трагични събития в българската история. Той се превръща в инструмент за мащабни политически репресии, насочени срещу значителна част от политическия, военния и обществения елит на страната. Под формата на извънредно правосъдие хиляди хора са подведени под отговорност при ограничени възможности за защита, което оставя дълбок и траен отпечатък върху българското общество.
През Народния съд за около четири месеца минават приблизително 10 000 души, от които 2 730 са осъдени на смърт, 1 305 получават доживотен затвор, а останалите – лишаване от свобода от 1 до 20 години. Сред осъдените са регенти, министри, народни представители, офицери, интелектуалци и общественици, писатели и други. Де факто е избита интелигенцията на държавата. Много от присъдите са изпълнени незабавно, без право на обжалване, което превръща този „съд“ в акт на масово политическо отмъщение.
На този ден Народният съд екзекутира личности като:
● Александър Радолов – български политик от БЗНС, министър в правителството на Александър Стамболийски (1920–1923)
● Богдан Филов – археолог, историк, министър-председател на България (1940–1943) и регент на малолетния цар Симеон II
● Борис Йоцов – български учен, политик, славист, юрист, литературен историк и критик, член-кореспондент на БАН
● Васил Митаков – български политик, юрист и министър на правосъдието в две правителства
● Добри Божилов – политик от периода на безпартийния режим, министър-председател на България (1943–1944) и министър на финансите в няколко правителства
● Иван Вазов – български политик, юрист и министър (1943–1944)
● Иван Багрянов – министър-председател на България (1944 г.)
● Княз Кирил Преславски – български княз, брат на цар Борис III, регент на малолетния цар Симеон II
● Никола Михов – български офицер, военен министър и регент на малолетния цар Симеон II
● Павел Груев – български юрист, сътрудник на царете Фердинанд I и Борис III
● Петър Габровски – политик и министър на вътрешните работи
И още много други.
Поклон пред паметта им!
