Историите за престоя на Васил Левски в Златна ливада са част от живата памет на селото, жив спомен за неговото присъствие там и за смелостта на местните хора, които го подкрепяли.
В историята на българското националноосвободително движение името на Васил Иванов Кунчев заема особено място. Като организатор на вътрешната революционна мрежа той обикаля десетки селища, създава тайни комитети и търси сигурни убежища, където да се укрива при опасност. Едно от тези места е село Златна ливада и манастирът „Свети Атанасий“.
Според местни предания и запазени спомени, Левски е пребивавал известно време в Златна ливада, докато изграждал тайни революционни комитети в района. Манастирът „Свети Атанасий“ му служел като сигурно убежище. В една от стаите на манастира имало специален таен изход и скривалище – тайник, който водел към мазето. При опасност Апостолът можел бързо да се укрие там и да избегне залавяне от османските власти.
Освен в манастира, Левски намирал подслон и в домовете на селяните. По разкази на потомци и жители на селото, те го криели дори сред овцете, за да не бъде открит. Тези смели хора рискували живота си, за да помогнат на делото на свободата.
Днес, в деня на обесването на Дякона, в знак на признателност и почит към делото му, Народно читалище „Селска пробуда – 1927“ и жителите на селото поднесоха венци и отдадоха почит към паметта му, жест на признателност и уважение към човека, който посвети живота си на идеята за „чиста и свята република“. Така те съхраняват
Историите за престоя на Васил Левски в Златна ливада са част от живата памет на селото, жив спомен за неговото присъствие там и за смелостта на местните хора, които го подкрепяли. Те напомнят за саможертвата и силата на духа, които стоят в основата на българската борба за свобода.
