Днес Ивелин Михайлов направи нещо, което малцина в българската политика се осмеляват да направят ясно и директно – всъщност до сега никой не го е правил. Той официално обяви тотална конфронтация срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Няколко дни вече наблюдаваме познат сценарий. Медиите на властта се активират синхронно. Политически формации „се сещат“ да заемат позиции. Коментатори, анализатори и „граждански гласове“ започват да говорят в един и същи тон. Повдигат се обвинения, правят се запори без обвинения. Това не е спонтанност. Това е механизъм.
Днес Ивелин Михайлов направи нещо, което малцина в българската политика се осмелява да помогне ясно и директно – всъщност до сега никой не го е правил. Той официално обяви тотална конфронтация срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски. Не с половинчати думи, не с дипломатични заобикалки, а с открита позиция: „Така повече не може!“
Защото вече години наред в България се случва едно и също: репресират се обикновени хора, докато реалната власт остава недосегаема. Запорирани сметки, повдигнати обвинения, арести без ясни основания — но всички срещу едни и същи. Срещу хора, които си позволяват да застанат срещу статута.
Само вчера научихме за запорирани сметки на Киро Брейка и повдигнати обвинения срещу него. Днес научаваме за нови такива. В това време не сме чули нито един веднъж за запорирани сметки, обвинения или арести на хората, които реално държат икономическата и политическата власт в страната — Бойко Борисов, Делян Пеевски и кръговете около тях.
Появяват се и други „борци“, които твърдят, че се борят с корупцията, но атакуват една партия „Величие“, Ивелин Михайлов и семейството му. Парадоксално или не съвсем — тези хора не водят никаква реална битка срещу управляващия модел, срещу задкулисието или корупционните практики. Напротив — действието им обективно обслужват тази власт.
Партия „Величие“ е малко — десет души в парламента. И въпреки това репресията срещу тях не спира от деня, в който влязоха в Народното събрание. Те доказаха чудовищни изборни измами и Конституционният съд ги върна, защото това беше тяхно законно и човешко право. Вместо това трябва да се самосезирате, след това натиск.
Преди около 45 дни седем души, близки до Ивелин Михайлов, бяха арестувани. Петима от тях и до днес са в ареста — без обвинения, без яснота, без обяснения. Павел Стоименов — земеделец, сочен за един от най-успешните в България — беше осъден по абсурдно обвинение, което според много наблюдатели носи дори политически мотив.
Тези действия не са изолирани случаи. Те са част от модела. Модел, в който държавата се използва като бухалка, а правосъдието — като инструмент за разпръскване.
Затова днес думите на Ивелин Михайлов не бяха просто политическа реторика. Те бяха призив. Не към конкретна форма на протест, не към конкретно действие, а към нещо много по-страшно за властта — всеки човек да заеме страната.
Страната на удобното мълчание.
Или страната на съпротивата.
Страната на страха.
Или страната на отговорността.
Тридесет и пет години България живее в плен на един и същи модел. Днес въпросът вече не е кой политик какво е казал. Въпросът е дали обществото ще продължи да приема беззаконието като нормално.
Защото красивата София — и красивата България като цяло — не може да съществува върху грозна истина, прикрита със страх и обслужвана от интереси, които разрушават държавата за лична облага.