Това не е просто история за една стара сграда. Това е история за градска памет, за самочувствието на българския търговец и за болката, когато държавата забравя собствените си символи. Канторският двор на Костаки Велков Дюкмеджиев – издигнат през 1850 г. в Куюмджийската чаршия, днешната ул. „Васил Левски“ – е един от онези тихи свидетели, които не могат да бъдат разрушени истински, дори когато ги събарят тухла по тухла.
Това не е просто история за една стара сграда. Това е история за градска памет, за самочувствието на българския търговец и за болката, когато държавата забравя собствените си символи. Канторският двор на Костаки Велков Дюкмеджиев – издигнат през 1850 г. в Куюмджийската чаршия, днешната ул. „Васил Левски“ – е един от онези тихи свидетели, които не могат да бъдат разрушени истински, дори когато ги събарят тухла по тухла.
В средата на ХІХ век Шумен е жив град – чаршии, занаяти, складове, глъч и каруци. В Куюмджийската чаршия, където днес е ул. „Васил Левски“, се оформя нов търговски център с кантори и магазини, които обслужват не само местното население, но и търговията към Влашко и Австрия. В този контекст през 1850 г. Костаки Дюкмеджиев изгражда своя Канторски двор – голяма търговска сграда, която по съвременни описания можем да наречем „първият мол“ на Шумен.Това не е просто склад. Комплексът включва 16 магазина – осем във вътрешния двор, където се съхраняват стоки за износ (вълна, кожи, тютюн, зърно), и осем просторни магазини отпред, пълни с дрехи и стоки от Цариград, Влашко и Австрия: мебели, посуда, лекарства, химикали, стъклария, колониални стоки, манифактура. Канторският двор е замислен като добре организирано търговско ядро – място, където шуменци купуват „всичко от едно място“, а карвани и търговци от чужбина намират партньор за сделки.
Костаки Велков Дюкмеджиев (1810–1904) е една от големите фигури на шуменския ХІХ век. Започва като дребен бакалин на Битпазара, но постепенно разширява дейността си, израства до „бератлия“ търговец – привилегирован търговец с официален берат, който му дава правото да търгува в османската империя и задължава местните власти да му съдействат.С берата си и с предприемчивостта си Дюкмеджиев развива широка външна търговиякъм Влашко и Австро-Унгария изнася кожи, вълна, пашкули, яйца, зърно, а към Цариград – аби, сирене, кашкавал, сушени плодове, лой, обработени кожи, готово облекло.
За да организира тази мрежа, през 1850 г. той използва евтината работна ръка на унгарски и полски емигранти и строи Канторския двор – сърцето на своята търговска „империя“. Фирмата „Братя Дюкмеджиеви“ работи повече от три десетилетия – честно, мащабно и устойчиво, докато след Освобождението икономическата география се променя, външната търговия се свива и универсалният магазин постепенно е ликвидиран.
Костаки Дюкмеджиев не е само като търговец – той става и кмет на Шумен (1906–1907 г.), което показва мястото му в общественият живот на града. Канторският двор, който остава след него, е материалният спомен за тази епоха на местна предприемчивост и гражданско влияние.
След разпада на фирмата в края на XIX век, Канторският двор остава – камъните продължават да стоят и да „разказват“. През ХХ и XXI век, обаче, се случва нещо типично за българската действителност. Сградата, макар описвана като „историческа“ и със стойност за града, остава без реална защита. Части от нея се разрушават, преустройват, надстрояват, без обща визия за съхранение на ансамбъла. Институциите се колебаят между регистри и реални действия, а обществото научава за случващото се най-често пост фактум – когато поредният зид вече е паднал. Изследвания за „изоставени исторически и културни паметници в Шумен“ поставят Канторския двор редом с други забравени сгради – паметници, които са преживели войни, режими и бедствия, но се оказват застрашени именно в „мирно време“ от бездействие и интереси.
Разрушаването на такива сгради не е само загуба на архитектура. Това е отказ от собствената ни история. Когато си позволим да заличим Канторския двор, ние не просто махаме една стара фасада – ние се отказваме от паметта на предците ни, от историята, че Шумен някога е бил икономически център, град на големи търговци, способен да строи собствени „молове“ преди да съществуват модерните.
Канторският двор продължава да стои като предупреждениекъм всеки, който посяга да превърне историческия градски център в поредица от случайни постройки, към институциите, които регистрират културни ценности, но не ги защитават активно, към нас, гражданите, които не бива да приемаме разрушаването на паметници като „нормална“ цена на „развитие“.
Историята, обаче, остава…. И Шумен я помни – в архивите, в старите снимки, в историите на хората, които още могат да покажат с пръст: „Тук беше Канторският двор на Дюкмеджиев. Тук Шумен беше голям.“
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК : https://t.me/krasivShumen
