От Горна Оряховица до Народното събрание – Ивелин Михайлов, основател на партия „Величие“ и създател на „Исторически парк“, демонстрира рядка смелост: подложи се на два теста с детектор на лъжата и призова всички властимащи да направят същото. Единственият политик, който не се страхува от истината.
В българската политика, където недоверието към властимащите е по-скоро правило, отколкото изключение, се появи рядък прецедент. Ивелин Михайлов отраснал в Горна Оряховица, бивш народен представител от предишното НС, създател на „Исторически парк“ и идеолог на партия „Величие“, стана първият (и засега единственият) български политик, който публично се подложи на тест с детектор на лъжата (полиграф) и оповести резултатите. Не веднъж, а два пъти – включително втори тест при още по-строги условия.
Това не е просто PR-ход. Това е ясен сигнал: има начин да се докаже почтеност и да се прекъсне порочният кръг на взаимни обвинения, задкулисни зависимости и корупционни схеми.
Какво показаха резултатите?
Според докладите от изследванията (проведени от лицензирани специалисти в Център за психо-физиологични изследвания), Михайлов дава верни отговори по ключови въпроси, свързани с:
- Липса на финансови злоупотреби и лично облагодетелстване от политиката;
- Обвиненията около „Исторически парк“;
- Твърдения за подкупи, натиск от страна на КПК и опити за контрол върху парламентарни групи.
Той директно предизвика и останалите политически лидери: „Аз показах картите си. Сега е ваш ред.“
Полиграфът – как работи и доколко е надежден?
Полиграфът (детекторът на лъжата) не чете мисли. Той измерва физиологични реакции на организма – промени в пулса, кръвното налягане, дишането, проводимостта на кожата (потене) и други параметри, които обикновено се активират при стрес, свързан с лъжа. Методът се базира на принципа, че умишлената измама предизвиква емоционален и физиологичен дисбаланс, който е трудно да се контролира напълно.
Научна оценка за надеждността:
- При добре проведени тестове (със специализирани въпроси, предварително интервю и квалифициран експерт) точността варира между 85–90% според различни изследвания и Американската асоциация по полиграфия.
- Националната академия на науките в САЩ (2003) и други ревюта отбелязват, че методът не е безгрешен – може да дава фалшиви позитиви при стрес или фалшиви негативи при тренирани лица, които използват контрамерки. Не се препоръчва като единствено доказателство в съда.
- Въпреки това, в много държави се използва успешно за скрининг в разузнаването, правоохранителните органи и корпоративния сектор, особено като допълнителен инструмент за проверка на почтеност.
В България полиграфът все още се възприема скептично от медиите и част от обществото, но именно затова примерът на Михайлов е толкова важен – той показва, че инструментът може да служи на прозрачността.
Защо полиграфът трябва да стане задължителен за властимащите?
България страда от системен проблем: неморални, корумпирани и зависими политици на почти всички нива. Дори ако абстрахираме личните нападки, резултатите говорят сами:
- Масова бедност на фона на огромни обществени поръчки и „еврофондове“;
- Ерозия на държавните институции;
- Липса на доверие в политиката (едни от най-ниските нива в ЕС);
- Политици, които защитават не националния интерес, а лични и чужди олигархични мрежи.
Ако въведем задължителен полиграф при:
- Кандидатиране за народни представители, министри, кметове;
- Назначаване на ключови длъжности в регулатори, съдебна власт и служби;
- Периодични проверки за корупционни рискове…
…ще постигнем няколко ключови ефекта:
- Филтър за почтеност – много от „професионалните“ политици просто няма да рискуват да се подложат на теста.
- Възпиращ ефект – знанието, че лъжата може да бъде засечена, ще намали желанието за корупционни схеми.
- Възстановяване на доверие – гражданите ще виждат, че поне част от управляващите са готови да докажат чистите си намерения.
- Културна промяна – от „кой кого ще излъже“ към „кой служи на народа“.
Разбира се, полиграфът не е панацея. Трябва да се комбинира с прозрачни декларации за имоти и доходи, независим одит, електронно управление и строги антикорупционни закони. Но като първа стъпка към откритост – е мощно оръжие.
Медийният хор и „затварянето“ на Исторически парк
Любопитно е как голяма част от медиите се активираха синхронно и мощно точно когато трябваше да се разпространи тезата, че „Исторически парк“ затваря. Същите медии, които рядко задават неудобни въпроси за корупцията на високо ниво, бързо подхванаха негативната вълна. Сега, след като резултатите от полиграфа са публични, тишината или скептицизмът са показателни. Кога ще видим същата енергия към другите политици?
Заключение: Време е за „бъг в системата“
Ивелин Михайлов показа, че е възможно да се действа различно. Дали е „бъг в системата“, както сам се определя, или просто човек с кураж – времето ще покаже. Важното е, че хвърли ръкавицата.
Сега въпросът е към всички останали: Кой друг ще седне на стола на полиграфа? Кой е готов да докаже, че не краде, не лъже и не предава интересите на България?
Само така можем да започнем да изграждаме държава, в която управляват почтени и способни хора, а не компрометирани и зависими фигури, които носят беди на поколения българи.
