Кметът на община Силистра Александър Сабанов обявява бедствено положение на територията на резерват „Сребърна“, валидно от 14 до 21 юли, след доклад на РИОСВ – Русе за опасно ниските водни нива. В момента водният слой в езерото е около 80 сантиметра – почти метър под оптималното за сезона, а в периферните части водата пада до едва 15–20 сантиметра.
Кметът на община Силистра Александър Сабанов обявява бедствено положение на територията на резерват „Сребърна“, валидно от 14 до 21 юли, след доклад на РИОСВ – Русе за опасно ниските водни нива. В момента водният слой в езерото е около 80 сантиметра – почти метър под оптималното за сезона, а в периферните части водата пада до едва 15–20 сантиметра. Това означава, че част от периферните водни огледала вече са пресъхнали, а при задържане на тенденцията може да започне пресъхване и на участъци от централното водно огледало.Тази ситуация поставя под риск рибната фауна и водната растителност, които са основа на цялата хранителна верига в езерото, и косвено застрашава земноводни, влечуги, птици и бозайници, зависими от водната среда.
Защо водата изчезва?Основната причина за кризата е продължителното маловодие на река Дунав, която естествено захранва „Сребърна“ чрез система от канали. Нивото на реката вече години наред остава под стойностите, нужни за нормално постъпване на свежа вода в езерото.Според местни жители и природозащитници вече шеста поредна година няма пълноценно естествено захранване. Климатичните промени, по-честите периоди на суша и промените в хидрологичния режим на Дунав допълнително усилват проблема. Използването на водите в целия дунавски басейн – включително чрез язовири и хидросъоръжения в съседните държави – също е част от комплексните причини за трайно ниските нива на реката. Природозащитни организации добавят, че непочистените канали, обезлесяването в басейна и строителството на инфраструктура са ключови фактори за промяната във водния режим.
Екологични експерти, работещи по Дунав и в „Сребърна“, от години предупреждават, че колонията на къдроглавите пеликани и други редки видове са уязвими именно заради нестабилния воден режим. Те подчертават, че към настоящия момент няма регистрирани масови щети върху флората и фауната – птиците се размножават нормално, а кислородът във водата засега е в допустими граници. Опасността обаче остава реална при продължителна суша и високи температури, и ако водното ниво не се повиши достатъчно, бедственото положение може да бъде удължено.
За да се избегне екологична катастрофа, институциите предприемат аварийно изпомпване на вода от Дунав към езерото. Захранването се извършва чрез хидропомпени агрегати, предоставени от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, а координацията е поверена на кризисен щаб. Подобна принудителна мярка бе приложена и през 2025 г., когато, след най-сериозната водна криза до момента, изпомпването през западния канал временно стабилизира нивото в резервата. И сега идеята е да се избегне пресъхване на централното водно огледало, да се запази свежата тръстика и да се предотврати масов мор на риба и колапс на водните хабитати.
На този фон логично възниква въпросът: Защо държавата инвестира милиони в помпи и аварийни операции, но не влага същата енергия в дългосрочни мерки за почистване, устойчиво управление и защита на Дунав като цяло?
„Сребърна“ не е просто езеро – това е биосферен резерват и обект от световното природно наследство на ЮНЕСКО, дом на единствената в България колония къдроглави пеликани и десетки редки видове птици. Водната криза там показва колко крехък е балансът на природата и колко бързо една система, градена хилядолетия, може да бъде доведена до ръба заради комбинация от климатични промени, човешки решения и липса на навременни политики.
Кризата в „Сребърна“ не е само един екологичен проблем – тя е тест дали като общество сме готови да защитим собственото си природно наследство. Сребърните води на „Сребърна“ са огледало на нашата отговорност.
