На 20 юли Българската църква почита Свети пророк Илия, а народът празнува Илинден, ден на гръмотевиците, огъня и повратната точка в лятото. Свети Илия пази реколтата от градушки и пожари, затова се правят курбани, святи хлябове и молитви за дъжд. Забранени са тежка работа и къпане във вода. Денят е свързан и с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., символ на българската борба за свобода.
На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия, а празникът е известен в народната традиция като Илинден. Това е един от най-големите и почитани летни празници в българския календар, свързан с гръмотевиците, огъня, дъжда и силата на природните стихии. Свети Илия е сред най-тачените светци в народните вярвания и се приема като господар на небесните сили, пазител на реколтата и закрилник от природни бедствия.
Според библейските предания Свети пророк Илия живял през IX век преди Христа и бил известен със своята силна вяра, праведност и чудеса. Той защитавал Божията вяра и се противопоставял на езичеството и неправдата. Народът вярвал, че Бог му дал власт над гръмотевиците, светкавиците и дъждовете. В християнската традиция Свети Илия е изобразяван като старец с огнена колесница, който препуска по небето и изпраща гръмотевици и мълнии. Именно затова в народните представи той е господар на бурите и небесния огън.
В българските вярвания Илинден бележи повратен момент в лятото. Хората казвали, че „Свети Илия обръща кожуха към зима“, защото след празника дните постепенно започват да намаляват, а природата бавно се подготвя за есента. Смятало се, че морето и реките на Илинден вземат жертва, затова на този ден хората избягвали да се къпят във вода. Вярвало се, че водата става опасна и може да донесе нещастие.
Празникът бил особено важен за земеделците и животновъдите. Свети Илия се почитал като закрилник на реколтата и пазител от пожари, суша и градушки. На Илинден хората отправяли молитви за дъжд и плодородие, а в много села се правели курбани за здраве и берекет. Най-често се приготвяло жертвено животно – овен или бик, а храната се раздавала за благословия на цялото село. Курбанът бил символ на благодарност и надежда за добра година.
На празничната трапеза присъствали обредни хлябове, прясно сирене, мед и ястия от новата реколта. Жените месели специални пити, които украсявали със символи на слънцето, плодородието и кръста. В някои райони първият мед от кошерите се освещавал в църква и се раздавал за здраве. Пчеларите също почитали Свети Илия като закрилник на пчелите и плодородието.
С Илинден са свързани множество народни обичаи и поверия. Хората вярвали, че на този ден не трябва да се работи тежка работа, особено на полето, за да не се предизвикат бури и пожари. Не се косело, не се жънело и не се вършеело. Смятало се, че ако се нарушат забраните, Свети Илия може да изпрати гръмотевици и градушка. В някои райони палели обредни огньове за предпазване от зло и болести.
Илинден има важно място и в българската история. С празника е свързано Илинденско-Преображенско въстание – едно от най-значимите събития в борбата на българите от Македония и Одринска Тракия за свобода. Въстанието избухва на Илинден през 1903 година и остава символ на героизъм, саможертва и стремеж към национално освобождение. Затова празникът носи не само духовно, но и силно историческо значение за българския народ.
Днес Илинден продължава да се отбелязва тържествено в много български селища. В църквите се отслужват празнични литургии, организират се събори, курбани и народни веселия. Хората се събират, за да почетат Свети пророк Илия и да отправят молитви за здраве, дъжд и благополучие. Празникът съхранява живи старите български традиции и напомня за връзката между човека, вярата и природата.
На 20 юли имен ден празнуват всички с имената Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка и техните производни. Илинден остава символ на сила, закрила и надежда, както и един от най-светлите и почитани празници в българския народен календар.
