Храната от насекоми вече е реалност в Лондон, но има ли бъдеще и в България?
В Лондон стартира производството на ядливи червеи, които се представят като нов суперпродукт и алтернатива на традиционното месо, като според производителите вкусът им напомня пилешко. Британският сектор за ядливи насекоми се разраства бързо, подкрепян от инвестиции, по-ясна регулация и интерес към устойчиви източници на протеин.
Компанията Entocycle, базирана в Лондон, развива ферма за черна войнишка муха, като ларвите се използват за производство на протеинови съставки, а целта е моделът да бъде разширен и в други пазари. Поддръжниците на идеята твърдят, че насекомите са по-ефективни за отглеждане, изискват по-малко ресурси и имат по-нисък въглероден отпечатък от традиционното животновъдство.
Именно тук обаче започват и въпросите. Научните публикации сочат, че ядливите насекоми могат да бъдат хранителен източник на протеин, витамини и минерали, но подчертават и възможни рискове — алергични реакции, наличие на патогени, паразити, тежки метали и проблеми, свързани с обработката и хигиената при производството. Според специалисти все още няма достатъчно данни как подобна храна влияе дългосрочно върху човешкия микробиом, метаболизма и отделни групи хора с хронични заболявания.
Най-неясният въпрос остава именно как този тип храна ще се отрази на човека при по-дълга и масова консумация. Част от специалистите обръщат внимание, че хитинът в насекомите е трудноусвоим за човешкия организъм и при по-големи количества може да предизвика проблеми, особено при хора с чувствителност към подобни белтъци. Затова експертите настояват продуктите да се произвеждат само при строг контрол, ясна маркировка и пълна информация за състава им, докато науката даде по-сигурен отговор за дългосрочните ефекти.
В Европейския съюз храните от насекоми вече са признати като „нови храни“ и могат да се продават след научна оценка, одобрение и ясно етикетиране. Засега разрешенията са за конкретни видове и продукти – като домашен щурец, брашнен червей, пролетен скакалец и ларви на брашнения бръмбар – а на етикетите се посочва видът на насекомото и възможният риск от алергични реакции. Това означава, че ЕС я допуска като регулирана алтернатива.
В България вече има компании, които развиват производство на продукти от насекоми и показват, че този пазар не е само лондонски или западноевропейски феномен. Най-известният пример е биотехнологичната компания „Насекомо“ (Nasekomo), която изгради демонстрационно-производствен център край София и разработва технология за отглеждане на черна войнишка муха, като крайните продукти се използват основно за фуражи, храни за домашни любимци и биоторове. Според публични данни фирмата е привлякла и сериозни инвестиции за разширяване на производството, а в сектора вече има интерес и към по-широко приложение на насекомите в хранителната индустрия. У нас са посочвани още няколко фирми в сектора, сред които „Азенофф Байотех“, „М-фотон“, „VBF Pro“, „Енто Проджект“, „Суперморио“ и „Био Стопанство Лопянко“, които отглеждат различни видове насекоми – брашнен бръмбар, брашнен червей, щурци и копринена какавида. Част от тези производители работят с протеини за фуражи, други – с алтернативни продукти като биотор или храни за домашни любимци.
На този етап секторът у нас е по-скоро в начален и експериментален стадий, а масовото потребление зависи не само от регулациите и инвестициите, но и от доверието на хората, културните нагласи и ясните научни данни за безопасността на тези продукти. Но с развитието на технологиите и натиска върху световните хранителни ресурси не е изключено именно те да се превърнат в част от храненето на бъдещето… Ще изоставим ли обичайната българска трапеза? Отговорът предстои!
