При археологически разкопки във Велики Преслав е открит оловен печат на цар Симеон, като находката е направена в манастира на Георги Синкел. По думите на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов това е рядък артефакт с особена стойност в навечерието на 1100 години от кончината на цар Симеон, които ще бъдат отбелязани през 2027 г..
При археологически разкопки във Велики Преслав е открит оловен печат на цар Симеон, като находката е направена в манастира на Георги Синкел. По думите на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов това е рядък артефакт с особена стойност в навечерието на 1100 години от кончината на цар Симеон, които ще бъдат отбелязани през 2027 г..
На печата са запазени изображения и надписи на гръцки език, свързани с владетелския култ и християнската символика. От едната страна е изобразена Божията майка с нимб и медальон с Младенеца, а от другата — цар Симеон във владетелски одежди, със стема, кълбо с кръст и лабарум, опрян на лявото му рамо.Надписите върху него гласят следното: „на миротворния василевс многая лета“ от едната страна и „На Симеон василевс многая лета“ от другата. На по-ранни археологични открития на други печати на Симеон се срещат и варианти като „Симеон архонт на българите“ или „Симеон в Христа, василевс на ромеите“. Особено любопитен е и самият царски титул в надписа, защото Симеон е представен като василевс — титла, която в средновековния свят се свързва с императорски статут. Това не е случайно: през своето управление Симеон I Велики настойчиво утвърждава претенциите на България като равностойна на Византия сила, а в част от титулатурата и идеологическите послания от епохата той е представян и като „василевс на ромеите“. Именно затова подобна находка не е само археологическа рядкост, а и важно свидетелство за политическите амбиции и държавното самосъзнание на България през Златния век.
Откритието подсказва пряка връзка между манастира и царския двор, защото печатите са използвани за удостоверяване на писма и документи. Доц. Росина Костова, ръководител на разкопките, посочва, че самото наличие на печата е свидетелство за кореспонденция от страна на цар Симеон с човек или институция в манастира. Това добавя нов пласт към представите за ролята на манастира като духовен и вероятно административно свързан център в старата столица.
Според публикуваните данни досега са известни 19 оловни печата на цар Симеон, а само три са намерени в археологически обекти, докато останалите са случайни находки. Именно това прави откритието от Велики Преслав особено ценно за историците и археолозите, защото идва от точно датиран археологически контекст. Така печатът не само обогатява колекцията от известни моливдовули на владетеля, но и дава по-сигурна основа за тълкуване на политическите и църковните връзки в тогавашната столица на България.
Проучванията на обекта се финансират по проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в рамките на програмата на Министерството на културата за теренни археологически проучвания за 2025 г.. В работата участват и студенти от специалност „Археология“, а разкопките трябва да продължат до 5 август, уточнява доц. Костова. Самият обект — манастирът на Георги Синкел е добре познат на изследователите като място с богата средновековна история.
Откритието идва в момент, когато научният интерес към Велики Преслав и цар Симеон отново е силен, а предстоящата годишнина през 2027 г. придава допълнителна символика на находката. Печатът е още едно доказателство, че Велики Преслав продължава да поднася важни свидетелства за Златния век на българската държава и за връзките между владетелската власт, книжовността и монашеските средища.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК : https://t.me/krasivShumen
