Съдът във Велико Търново постанови първа инстанция срещу Киро Брейка по иск за обида. Санкцията е около 2000 евро. Решението идва след месеци на обезпечителни запори за стотици хиляди левове и предизвиква силен обществен интерес.
Районният съд във Велико Търново е постановил на първа инстанция решение, с което Кирил Кирилов, известен като Киро Брейка, е осъден да заплати около 2000 евро (с разноските) по граждански иск за обида и увреждане на престижа. Искът е заведен от лице, свързано с адвокатската кантора на народния представител от „МЕЧ“ Христо Расташки. Решението идва след месеци на съдебни производства и обезпечителни запори, които вече бяха обект на обществено внимание.
Както писахме по-рано в материала „Случаят Киро Брейка – адвокат Христо Расташки: Как един обезпечителен запор за „обида“ блокира стотици хиляди левове и разкри порочни връзки?“, от началото на 2026 г. срещу влогъра са заведени поредица от дела за обида и клевета. В тях се използват обезпечителни мерки върху банкови сметки и трезори на обща стойност стотици хиляди левове. Следейки случая заради широкият обществен интерес и нашумелите в европейските институции делата шамари към неудобни журналисти, отбелязахме липсата на реално развитие във втора статия „Сагата Киро Брейка – адвокат Расташки: „Новите са като старите“ – институциите продължават да бездействат„. А едва сега се разгледа първото дело от поредицата.
Какво е известно за новото решение
Според публичното изявление на Киро Брейка от 26 юли 2026 г. (видеото „ПРОКЛЯТИЕТО НА АДВОКАТА МЕ ЗАСТИГНА!“), съдът е приел, че са нанесени вреди на престижа. Основен елемент в мотивите, по думите му, са показанията на служителка от кантората, която е описала как адвокатката се е чувствала засегната. Брейка твърди, че решението се основава на тези показания и че самият той е заявил в клип, че става дума за подвеждане на съда във връзка с предишните запори.
От страна на адвокат Христо Расташки публично е заявявано, че става въпрос за множество обиди и клевети в десетки видеа и че запорите и исковете са законен начин за защита на личните и професионални права. Към момента няма публикуван пълен текст на съдебното решение в медиите, поради което информацията се базира на изявленията на страните.
Решението е на първа инстанция и подлежи на обжалване.
Кратка хронология
През януари–март 2026 г. са наложени няколко обезпечителни запори по искове за обида и клевета, заведени от Расташки и свързани с кантората му лица (вкл. адвокат Христина Маджарова). Брейка е внасял исканите обезпечения, но според неговите твърдения част от блокиранията са оставали. Някои от делата са били обединени във Велико Търново. Настоящото решение е първият известен акт по същество в едно от производствата.
Механизмът на обезпечение на бъдещ иск по Гражданския процесуален кодекс позволява блокиране на средства още преди да има решение по главния иск. Той е законен, но често е обект на критики заради възможния кумулативен ефект при множество паралелни производства.
Общественият интерес и подкрепата
Киро Брейка разполага с широка аудитория – над 150 хиляди абонати в YouTube и активна общност в Patreon (patreon.com/kirobreakofficial). Много от последователите му разглеждат поредицата от дела и запори не просто като личен спор, а като пример за това как съдебни инструменти могат да бъдат използвани срещу публична критика. Подкрепата чрез платформата му дава възможност да продължи правната си защита – нещо, което при подобен брой производства и блокирани средства би било трудно за обикновен гражданин.
В същото време адвокатската страна настоява, че става дума за реални вреди от системни обиди и че всеки има право да търси защита чрез съда.
Какво следва
Решението ще бъде обжалвано. Възможни са нови производства или продължаване на вече започнатите. Случаят остава под наблюдение заради въпросите, които поставя за баланса между свободата на словото, правото на защита на честта и пропорционалността на обезпечителните мерки.
Читателите могат сами да преценят фактите и аргументите на двете страни. Казусът продължава да привлича внимание не само заради конкретните участници, а и заради начина, по който съдебната система реагира на публични критики в България.
