141 години от Съединението: Когато българите показаха, че единството е сила. Днес Търновград отново си спомня урока от 1885 г. – когато народът сам премахна изкуствените граници.
Днес, 6 септември 2026 г., България отбелязва 141 години от едно от най-светлите и значими събития в новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това не е просто дата в календара. Това е ден, в който народът сам, с решителност и без чужда диктовка, поправи несправедливостта на Берлинския договор и направи първата голяма крачка към националното обединение.
След Освобождението Великите сили разпокъсаха българските земи. На север от Балкана възникна Княжество България, а на юг – автономната, но все още под султанска сянка Източна Румелия. Пловдив, Сливен, Стара Загора, Бургас и толкова други български градове останаха разделени от изкуствена граница. Българите обаче не се примириха.
През 1885 г. Българският таен централен революционен комитет, воден от Захари Стоянов, подготви делото. В нощта срещу 6 септември отрядите на Продан Тишков – Чардафон Велики и майор Данаил Николаев влязоха в Пловдив. Областният управител Гаврил Кръстевич беше арестуван, образувано беше Временно правителство и Съединението беше провъзгласено. Два дни по-късно княз Александър I Батенберг го прие с манифест. След това младата българска армия защити делото в Сръбско-българската война и доказа, че свободата се пази с дела, а не с молби.
Съединението е пример, който звучи особено силно и днес. Когато българите са единни, когато загърбват дребните различия в името на общото, те могат да променят историята. Това е урокът, който Търновград – вечната столица на българската държавност – пази в камъните на Царевец, в духа на Търновската конституция и в сърцата на хората, които живеят тук.
Във Велико Търново празникът се отбелязва с достойнство и обичай. Пред сградата на Общината се издига националното знаме, звучи празнично слово, ученици от ПМГ „Васил Друмев“ изпълняват литературно-музикална композиция. Пред паметника „Майка България“ се отслужва благослов, полагат се венци, Почетният караул на Националния военен университет „Васил Левски“ минава в тържествен марш, а Професионалният фолклорен ансамбъл „Искра“ води хорото. Камбанен звън оглася църквите и Царевец. Това са моменти, в които градът отново усеща, че е част от нещо по-голямо – от една обща българска съдба.
Красив Търновград вярва, че мисията ни е не само да помним славата, но и да я продължаваме. Съединението ни учи, че когато сме заедно – като народ, като град, като общност – можем да преодолеем разделението, бюрокрацията и безразличието. Можем да пишем нова страница, достойна за името Търновград.
Честит празник, българи!
Честит празник, Търновград!
Нека единството, което през 1885 г. премахна изкуствените граници, днес премахва разделението в умовете и сърцата ни.
Търновград отново възкръсва – и заедно ще напишем новата му история.
Изборажения „Обявяване на Съединението”, художник Атанас Жеков; снимка Паметника на Съединението в Пловдив; Битката при Цариброд по скици на М. Бернард, The Illustrated London News, 1886 г
