Държавното признание не е гаранция срещу бъдещи институционални проверки, както и наличието на разследване не е доказателство само по себе си за туристическия обект
За няколко години обектът „Исторически парк“ преминава от рекордни резултати в държавните туристически награди до сериозни институционални и финансови проблеми. Хронологията показва как един туристически обект може да се окаже в центъра на спор, в който репутацията на продукта се преплита с разследвания, политически конфликти и обвинения срещу физически лица.
През декември 2019 г. „Исторически парк“ край село Неофит Рилски получава първото си голямо национално признание. В категорията „Изборът на българите“ на Годишните награди в туризма, организирани от Министерството на туризма, обектът печели с 15 446 гласа.
Резултатът е особено впечатляващ за новооткрит обект. На второ място остава Националният исторически музей с 13 793 гласа, а на трето – архитектурният резерват „Царевец“ с 10 050 гласа.
Това обаче не се оказва еднократен успех.
Между 2019 и 2023 г. „Исторически парк“ получава отличия в рамките на ежегодните конкурси на Министерството на туризма.
През 2020 г. обектът печели първо място в категория „Иновация“, става победител в категория „Туристическа атракция/обект“ и получава специалната награда „Изборът на хората“.
През 2021 г. следва ново първо място в „Иновация“, а през 2022 г. паркът отново е отличен като туристическа атракция и в „Изборът на българите“. Отличието тогава е връчено от президента Румен Радев.
През 2023 г. идва още едно отличие, с което поредицата достига пет последователни години.
Признанието не се ограничава до държавните награди. През 2023 г. обектът е предложен от Българския туристически съюз за списъка с дестинации за финансирани ученически екскурзии.
На международно ниво обектът също получава високи оценки в Tripadvisor, включително отличието Travellers’ Choice през 2026 г.
На фона на множеството награди идва ред и на съмненията и институционалния натиск. Още през 2019 г. Комисията за финансов надзор сигнализира за постъпване на средства по лични, а не по фирмени сметки. Паралелно с това започва наказателно разследване, което продължава години преди Народното събрание да се заеме с темата.
През юли 2024 г. вестник „Дневник“ поставя и въпроса за статута на обекта. Според цитираната в материала публикация „Исторически парк“ не е туристически обект по смисъла на Закона за туризма, не подлежи на категоризация и не е вписан в Националния туристически регистър.
Мащабът на нагнетяване но общественото мнение ескалира, когато на 11 юли 2024 г.в 50-ото Народно събрание се създава Временна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата около „Исторически парк“ и връзките му с Ивелин Михайлов, който впоследствие става политическа фигура и лидер на партия „Величие“. Комисията започва работа на 17 юли. На 31 юли депутатите гласуват с 10 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ докладът да бъде изпратен на прокуратурата, МВР и ДАНС, а впоследствие и на Министерството на финансите. В самия доклад „Исторически парк“ е описан като „финансова пирамида“. Според представения материал пред комисията икономист от БАН заявява, че дружеството е извършвало банкова дейност без лиценз чрез събиране на заеми от граждани. Депутати поставят под съмнение и заявяваната посещаемост от 600 000 души годишно, като посочват данните за събрания туристически данък от нощувки в община Ветрино.
След 2024 г. последиците за туристическия обект постепенно стават видими.
За учебната 2025/26 г. Министерството на образованието и науката премахва „Исторически парк“ от списъка с обекти за финансирани ученически екскурзии. Посоченият мотив е липса на „достатъчна убеденост“ в доказването на образователно-познавателната стойност. Така маршрутът, чрез който през предходните две учебни години са преминали 926 ученици от 20 училища, е прекратен.
Междувременно се поставя под въпрос и механизмът на самите туристически награди. Според материала министърът на туризма Евтим Милошев заявява, че обстоятелствата около награждаването са повод да бъде преосмислен смисълът на наградите и е обявена комисия за преглед на механизма на номиниране.
През ноември 2025 г. започва нов етап. Софийската градска прокуратура подвежда седем лица към наказателна отговорност по обвинение за участие в организирана престъпна група за периода от януари 2025 г. до 26 ноември 2025 г. Посочените обвинения включват длъжностни присвоявания, измами и изпиране на пари. За обвинените лица все още няма влязла в сила присъда и те остават невинни.
Натискът има и друга посока-финансова. През юни 2026 г. вестник „Капитал“ съобщава за натрупани запори за над 1 млн. евро. В същото време финансовият отчет за 2024 г. показва ръст на приходите до приблизително 1,48 млн. лева, но при дълбоко отрицателни показатели за печалба и краткосрочни задължения около 1,7 млн.
През юни 2026 г. всички медии обявиха, че Ивелин Михайлов е обявил края на проекта Исторически парк. Самият парк обаче никога не е затварял, тъй като решенията за дейността му минават през Съвета на акционерите. Медиите правят масирано информационно затъмнение за дейността на обекта, което се отразява и до днес на посещаемостта му.
На 14 август 2026 г. Михайлов завежда дело срещу Народното събрание в Софийския административен съд заради работата на временната комисия. Посочената претенция е за морални и материални щети, като заявеното обезщетение е символично – 1 евро.
Историята на „Исторически парк“ в периода 2019–2026 г. показва сблъсък между две различни репутации.
От едната страна е туристическият продукт – историческият обект, който получава пет поредни години отличия, събира значителен брой гласове в публични класации и продължава да получава високи оценки от посетители.
От другата страна е корпоративната и политическата репутация– парламентарен доклад с тежки квалификации, наказателни обвинения срещу лица, финансови проблеми и пряка връзка между проекта и политическата дейност на Ивелин Михайлов.
Именно това смесване се оказва най-същественият проблем за бъдещето на обекта.
За потенциалния посетител двете репутации могат да бъдат разделени. За туроператора, инвеститора или институцията, която трябва да вземе решение дали да работи с обекта, разделението е значително по-трудно.
Историята показва и друг важен урок: държавното признание не е гаранция срещу бъдещи институционални проверки, както и наличието на разследване не е доказателство само по себе си за туристическия обект.
В крайна сметка въпросът пред „Исторически парк“ е дали може да отдели туристическия си продукт от тежестта на финансовия и политическия спор около името му. Докато двете истории продължават да се възприемат като едно цяло, всяка награда, положителна оценка или добър туристически сезон ще трябва да съществува редом до обвиненията, парламентарния доклад и финансовите проблеми.
Красиво Карлово е независима медия.
Присъединете съм към нашите общности, подавайте сигнали и информация чрез нашите канали оттук.
