„България трябва да има своя ясна национална цел. Управлението се мери по реалните резултати за гражданите – сигурност, доходи, образование и справедливост.“
Интервюто на Ивелин Михайлов пред Deutsche Welle заслужава внимание не защото журналистическите въпроси бяха удобни, а защото кандидатът за президент отказа да сведе сложните държавни проблеми до предварително зададени политически етикети. В разговор за Европа, Русия, националната сигурност, законността и собствените си стопански спорове той неизменно връщаше темата към отговорността на българските институции. Това е основното качество на представянето му: зрителят получи възможност да проследи управленска логика, а не само да чуе поредица от лозунги.
Още при въпроса за историческите личности Михайлов посочи хан Тервел и цар Симеон Велики. Първият – заради способността да мисли за отношенията със съседите и отвъд непосредствените граници на страната; вторият – заради съчетаването на военна сила с култура, наука и икономика. В тези отговори пролича неговият критерий за държавност: резултатът на управника се измерва с развитието на страната, а не с продължителността на пребиваването му във властта.
По отношение на Европейския съюз той направи разграничение, което често отсъства от българския дебат. Изрази уважение към европейската култура и не постави българското развитие извън Съюза. Същевременно обвини националните управляващи, че приписват на Европа собствените си непопулярни решения и така подкопават доверието в нея. Членството не заличава задължението на българската власт да мотивира действията си и да отговаря пред гражданите. Европейската интеграция е съвместима със самостоятелно формулиран национален интерес.
Най-оспорваната част беше външнополитическата. На настояването да определи Русия като агресор Михайлов не отговори еднозначно, а постави въпроса за общите правила към великите сили и за последиците от международните конфликти за България. Тази позиция може да бъде критикувана за недостатъчна конкретност по международното право, но не бива да се подменя с твърдение, че той предлага руския модел: в самото интервю го отхвърли, както и китайския, и описа Русия като капиталистическа държава, в която капиталът властва над хората.
По-съществен беше практическият въпрос: готова ли е България да защити населението си при военна криза? Михайлов говори за бомбоубежища, гражданска защита, реални гаранции за сигурност и предварително разработени сценарии. Международните съюзи имат ключово значение, но не могат да заместят националното планиране. Отговорността на държавния глава изисква не демонстративна категоричност, а познаване на риска, институционална подготовка и яснота за интересите, които България защитава.
Сърцевината на интервюто беше националният идеал. Михайлов го формулира с думите: „Да превърнем България в най-доброто място за живеене и развитие в света.“ Амбицията не е сама по себе си програма. Нейната политическа стойност възниква, ако бъде превърната в проверими цели – доходи, образование, здравеопазване, сигурност, справедливо правосъдие, демографска устойчивост и възможности за труд и предприемачество. Тогава успехът на управлението ще се оценява не по броя на публичните обещания, а по качеството на живота.
Михайлов предложи тази обща цел да се обсъди с политическите сили и да се търси обществено одобрение, включително чрез референдум. Подобна процедура изисква юридически допустим и точно формулиран въпрос. По-важен обаче е принципът: националният идеал не може да бъде частна собственост на партия или президент. Ако трябва да надживее изборните цикли, той следва да се основава на достатъчно широко обществено съгласие.
В разбирането му за президентската институция също се открои настояване за независимост от управляващото мнозинство. Президентът не може да замести правителството, съда или Народното събрание и няма неограничени контролни правомощия. Но може в пределите на Конституцията да настоява за законност, да използва институционалния си авторитет и да инициира диалог. Заявката на Михайлов първо да разговаря с българските политически сили следва да се преценява именно така: като търсене на обща посока, а не като отказ от политически различия.
Особена тежест имаше темата за избирателното прилагане на принципите. За оспорването на парламентарните избори през 2024 г. Михайлов отдаде първостепенна заслуга на самоорганизираните граждани, събирали доказателства, и призна приноса на журналисти и други политически сили. Като пример за солидарност отвъд партийните граници посочи подкрепата за протестите във връзка със задържането на Благомир Коцев. Правният въпрос е принципен: обвинението не е присъда, а задържането под стража не е наказание и трябва да бъде необходимо и пропорционално, независимо от политическата принадлежност на обвиняемия.
Оттук произтича и критиката му към смяната на политическите лица без промяна на управленския модел. Образът на влака, който продължава в същата посока след смяна на машинистите, обобщава този аргумент. Истинска промяна няма, ако останат зависимите институции, непрозрачните решения и двойните стандарти. Сътрудничеството между политически противници има стойност, когато е ограничено от публични, конкретни и проверими ангажименти.
Към избирателите Михайлов отправи послание да гласуват по съвест на първия тур, вместо да заменят собственото си предпочитание с прогнозите на социолозите. За евентуален балотаж отказа да обещае предварителна подкрепа на друг кандидат без разговор и поети ангажименти. Това е съществено разграничение: гласовете не принадлежат на партийното ръководство, а на гражданите, които ги подават.
Разговорът не избегна „Исторически парк“, акционерното участие и данъчния спор, свързан с бившата съпруга на Михайлов. Той изложи твърдения за различно третиране на сходни сделки и за вреди върху стопанската дейност. Тези твърдения изискват документална и институционална проверка; интервюто не ги доказва. Но същото изискване за доказателства важи и за обвиненията срещу него. Правовата държава не допуска нито автоматично оправдаване, нито медийно осъждане вместо съдебно произнасяне.
Последният отговор – извинението към майка му за тревогите, които ѝ причинява – добави човешко измерение към политическия разговор, без да служи като доказателство за управленски качества. Публичната дейност има последици и за хора, които не са избрали да участват в нея.
Защо интервюто беше успешно? Защото при настойчиви и неудобни въпроси Михайлов успя да изложи разпознаваема последователност: национална цел, институционална отговорност, равенство пред закона и сигурност, съобразена с действителните възможности на държавата. Някои негови отговори остават спорни и се нуждаят от конкретизация. Но спорът вече може да се води върху заявени позиции, а не само върху внушения. Главният въпрос, който остана след интервюто, е дали България ще започне да измерва управлението си с резултатите за своите граждани. Без собствена цел държавата неизбежно рискува да изпълнява чужди.
Изгледайте участието на Ивелин Михайлов пред Deutsche Welle ТУК!
Октомври 2026 г.
