Ще има носталгия, ще има дилеми, ще има и смях. Приятно четене!
Представяме отново на вашето внимание Александър Скалд с един изключителен разказ зареден голяма доза хумур, уникалност и неподправена автентичност, защото това наистина се е случвало в повече от една детска градина. „Дири макье си“ е първа глава от роман за колоритния образ Цецко Балачев – Палача. Висок близо два метра, с дълга черна коса и мускулна маса на средно голям бивол, Цецко почти се вписва в ролята си на „леличка“ в бургаска детска градина. И той, като много други, е тръгнал по големите градове да търси щастието си. Завършва за лесничей в Лесотехническия университет, но, повлиян от роднини, завършва и магистратура „Предучилищна и начална педагогика“ за неспециалисти. По този нелеп път стига и до положението, в което го намираме. Дали обаче дивият Палач ще издържи на бургаския живот, или горите на Берковския Балкан ще го повикат обратно при себе си? Ще има носталгия, ще има дилеми, ще има и смях. Приятно четене!
Тишина цареше и таа сутрин у децката градина – къ на мене ми аресва. Сипахси кафе от каната и оно се разле у чашата с приятен звук. Ароматът му достигнадо носа ми и само от тва малко се разсъних. Обаче нещо неприятно достигна доушите ми и развáли идилията:-УААААААААААААААААА!Некой от мининките беше надул сирената. Бавно, с авторитет, остаих чашата намасата и тръгнáх къде нарушитела на спокойствието. Тоо рев го познавах и хичне се изненадах, като видех, че реве Даниел или къ’ му виках я – ДанчоЦифката. Данчо дойде от друга детска градина преди две седмици и изпитвашетрудности да се приспособи къде новите условия. Обаче щеше да му се наложи,що дисциплината, къде цареше преди да активира алармата, е изградена с многотруд, тежки преговори и неколко заплахи.Отидох зад ньего, хванах го нежно, но настоятелно за врато и го извъртех къдемене. Он спре да реве още като усети кво го стиска. Погледнах гохладнокръвно, раздух и свих ноздри два пъти и му зададох въпрос за 700 лева:-Що ревеш?Он беше фанат неподготвен и не можá да се прегрупира и да продължи сценката(понеже тва реване си беше чист театър), та тишината отново пое властта надпомещението.Виках му Цифката, що откво дойде, се си ‘одеше с балона на носо. Сега непра’еше изключение.Скоро се окопити и пак почнá да вие. Даже за повече драматизъм вкарá ихълцане.-О! Леко, че ше се задавиш! – реко я и го тупнах неколко пъти по гърбината.–Кажи сега кво толко е станало, та да ревеме и ние с тебе. Ше видиш квафилхармония ше спретнеме…Он обясни малко трудно, що вече беше влезнал дълбоко у роля и му треперешедолната джука.-М-м-м-мама я нямаааа!-Макье ти е на работа. Нали ти казахме и предишния път…-Ама аз искаааам!-Ти мое да сакаш и игуана, ама тва не обяснява що ревеш. Макье ти е на работа.Жива и здрава е. Обича те и ше ти купи бони-бон довечера. Ше дое да те земекъ секи път у пет часо. Така че ми кажи кратко и ясно – що ревеш?Логиката почна да надделева у петгодишния ум на Данчо и он сега самоподсмърчаше и дишаше на пресекулки, се едно е спечелил Оскар.-А така – излаза, че нема за кво да ревеш. Съга бегай до шкафо и си земигумения динозавър да си играаш малко – рекох и го стиснах, намеквайки, че аконе изпълни препоръката, ше му загреем вратняко.Яла ти го и проблемо у повечето родители – не черпат мининките с шамари,кога се разбеснеят. За тия думи мое и да ме нападнат секви социални иприродозащитни организации, ама е факт и сметам да се аргументирам.Вие ше разберете аргументите, що сте големи ора. Децата нема да ги разберат.Они не разбират що е лошо да пищат със сичка сила, след като сте се прибралиот нощна смена; они не разбират, че сте преуморени и имате нужда от неколкочаса здрав сън, за да бъдете пълноценни родители; они не разбират що споредвазе не требва да хвърлят тугла връз главата на онова едномесечно коте. Они сизнаат техната. Не разбират от дума особено ако им е прещракало и ги е избило
на дивотия. Тогава работи само законът на джунглата. Люс! един шамар. Ама несилен. Просто резък и изненадващ, нанесен с авторитет. Него нема да го заболи,ако знаате къ да удряте, ама ше се стресне. След посещението на шамаренатафабрика ше се задвижат биохимичните процеси у мозъко и оно ше разбере, ченещо не е наред, та е по-добре да мирне, за да избегне заплахата. Тия неща, чедецата не требва да се бият, са донекъде верни, ама ако си мислите, че с децатаможе просто да седнете и да говорите, а они да кимнат и да ви стиснат ръката помъжки, ше ви каем, че досега не сте работили с единствено дете на богаташи.Носено на ръце от раждането си. У тех думата му е закон, що за ньего се ечакáло и се е надевало целото семейство. Позволева му се да вика на баща си„идиот“. Пробвайте да говорите с нещо такова и да го усмирите. Ше усмиритеуя ми. Ама я му лепнете един майсторски шамар – ше мирне и неколко часа шее като горски сънливец – кротък и с те такива влажни очи.А как се работи с толко много деца наведнъж? Я знам отговора. Ама родителитена тия деца го не знаат. Затова дават акъл, оплакват се по медиите и се тръби за„насилие“ у детските градини. Пак казвам – не подкрепям боя и тормоза наддеца. Ама с две ръце подкрепям и раздавам майсторски шамари. Па като имдойде акъло на мининките, мое да си се гушиме и да се обичаме.И като споменах акъл, веднага забелезах един екземпляр с лиспата на такъв.Майката на Данчо па’ се прокрадваше у двора и е гледах къ се придвижва,гъвкава и потайна като невестулка, към прозореца. Преди два дни па’ направитоя номер. Разбрала, че на Данчо му е мъчно за ньея и рекла да се покаже наджама, та да не страда. Она не усещаше, че така му пречи да свикне да бъдесамостоятелен. Единственият начин Данчо да стане пълноценно, неревящо засеко нещо дете беше таа женица да разбере, че е крайно време да си изкарасисата от устенцата му.Рекох да я пресрещнем, ама она се оказа по-бърза и докъде излезнем на вратата,вече се беше оербила на джама и се пулеше, за да намери „горкото ми детенце“.„Уя ли ми дириш там, да ти го налундзим у ушето…“, мислех си я, гледайки къмалкото й дупенце се върти налево-надесно, докъде горната част, катоперископ, дири Данчо и балоно от носо му.-Госпожице – почнáх любезно, – дали не е по-добре за сички да слезнеш от там,че тъкмо го укрóтихме?Она се стресна и за малко да падне от дувара.-Искам да се уверя, че детето ми е добре! – скара ми се она, се едно я съм сепокатерил на джама у нейната работа.-Детето ще бъде добре, ако спрете да му напомняте за липсата си. Тук трябва дасвикне с нас и другите деца, а ще му е трудно, ако търси и получава близостединствено от майка си – обясних я на книжовен език, белким ме разбере.Она май се чудеше дали пак да използва аргумента „Аз съм му майка, за Бога!“,или да помисли и да види, че има нещо верно у думите ми.-Добре. Ще сляза… но ми е малко трудно…-Идвам на помощ – реко я спокойно и я подхванах за кръста.След секунда я оставих на земята без да усетим никва тежест. Я си бех голем де.192 сантиметра, як (дигам си от миничък), с дълга черна коса, къде сега бешевръзана на конска опашка. А таа женица ми беше до гърдите и едва ли имашеповече от 45 кила.-Може би малко прекалих – почнá да ми се обеснява она, -но все още не мога дасвикна, че е достатъчно голям да бъде сам.-Ше свикне, ако не му пречите – констатирах кратко и ясно.
Она преглътна и кимнá, загледана у земята. Я па си е гледах с любезноспокойствие отгоре. След две секунди си дигна чипото носле към лицето ми ипитá:-Все пак може ли да ми кажете какво прави?-Кара един стегозавър да се сбие с трицератопсо, ама стегозаваро се дръпа,понеже е веган и е против насилието над неща с очи и сънища.Она отново наведе глава и се засме. Убава усмивка имаше. Постояхме така умълчание още известно време. Изведнъж ме погледна, усмихна се неловко и миказá, че си тръгва. Ама я усещах, че тва нема да ни е последната среща.
Източник: krasivseverozapad.bg