В края на девети век, когато България е в своя най-голям подем Епископ Константин Преславски пише:
“Голи са народите без книги, немощни да се борят с противника на нашите души!”
Още тогава предците ни са осъзнали, че не може един велик народ да чете с чужди букви и от чужди книги. Тогава е завоювана и най-голямата българска победа – победата срещу оковите на триезичната догма.
Правото да четем и пишем Християнското Слово на нашия – Български Език, и с нашите си – Български Букви имаме ПЕТСТОТИН години преди Британия, ОСЕМСТОТИН години преди Франция, ДЕВЕТСТОТИН години преди Италия!
А първият университет в Европа (не школа, а университет) е този в Болоня – “Университато Булгаро”. Създаден през 1088 година, това е университетът, чийто параклис, построен в двора му, е с името “Света Мария на българите”; Площадът до него се казва “Площадът на българина”;А най-изявеният преподавател там е Булгаро де Булгарис, когото наричат ЗЛАТОУСТ.
От онези времена и до днес ние никога не сме оставали без своите будители. И дори сега, когато изживяваме времена на небивало духовно, нравствено и ценностно падение – ние пак съумяваме да запазим онази искрица у себе си, която отново ще освети пътя ни напред.
Тази искрица е вярата и неутолимата жажда за знание. Днес всеки четящ, който търси, открива, споделя и вярва е един съвременен будител!
Източник: krasivastarazagora.bg