В своя едноименен сборник от 1977 г., Буковски превръща любовта в метафора на нещо опасно, неконтролируемо и разрушително. Тя не е спасение, а капан; не е светлина, а мрак, който обитава мръсни квартири, оглася се от звъна на празни бутилки и мирише на цигари и отчаяние.

Историята на Феран е любопитен пример за това как социалните мрежи могат да представят България пред международна аудитория чрез лични впечатления и преживявания