Предложението на „Възраждане“ получи подкрепа и от „Прогресивна България“. Предвиждат се общи правила за употребата на книжовния български език в публичната сфера и създаване на Консултативен съвет към Министерския съвет.
Народното събрание прие на първо четене законопроекта за българския език, внесен от „Възраждане“. При гласуването на 4 ноември предложението получи 153 гласа „за“, без нито един глас „против“ или „въздържал се“. Сред подкрепилите го бяха депутатите от „Прогресивна България“. Народните представители от ДПС не участваха във вота.
Проектът цели да въведе обща правна рамка за държавната политика по отношение на българския книжовен език. Предвижда се употребата му да бъде регламентирана в публичната сфера – държавната и общинската администрация, образованието, медиите и електронната комуникация. Според вносителите в момента повече от 100 закона съдържат отделни разпоредби за използването на български език, но липсва единна система за координация и контрол.
След гласуването лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи надписите на държавните учреждения като пример за правилата, които партията предлага. Според заявената от него позиция основният надпис трябва да бъде на български език и на кирилица, а допълнителните надписи на други езици или азбуки да бъдат по-малки и разположени под него.
Това е част от представянето на законодателната инициатива от вносителите. Конкретните разпоредби трябва да се разглеждат в текста на законопроекта и евентуалните промени между първо и второ четене.
Сред основните предложения е създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции, ще подпомага координацията на държавната езикова политика и ще изготвя ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда. В работата му се предвижда да участват представители на научните и образователните среди.
Законопроектът е внесен на 28 май 2026 г. от Костадин Костадинов и група народни представители от „Възраждане“. В мотивите си вносителите посочват, че целта е да се обединят съществуващите разпоредби и да се въведат общи принципи и отговорности за употребата на книжовния български език в публичния живот.
По време на дебатите бяха изразени и предложения за прецизиране на проекта. Представителят на „Прогресивна България“ Димитър Здравков постави въпроса дали заглавието и философията на закона не трябва да бъдат насочени по-ясно към защитата на българския език. От ГЕРБ-СДС Красимир Вълчев също заяви подкрепа за идеята, като призова за по-широко обсъждане и участие на представители на университетите и Българската академия на науките.
Депутатите определиха максималния срок от три седмици за предложения между първо и второ четене. Това дава възможност текстовете да бъдат прецизирани, преди парламентът да се произнесе окончателно.
Приетият на първо четене проект все още не създава нови задължения за институциите и гражданите. Такива биха възникнали едва ако законопроектът бъде приет окончателно и обнародван.
Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК https://t.me/krasivplovdiv
Източник: krasivplovdiv.bg